Ева Цветанова: „В нашето възпитание на децата има прекалено много Не-та”

--

-

---Проектът на ИМКА - Габрово „За повече детски усмивки“, който приключи през 2017 година, беше насочен към емoционалното детско развитие в детските градини и училищата. Според психолога Ева Цветанова от ИМКА това е сфера, която не се разглежда отделно и не се акцентира върху нея, когато се говори за възпитанието на децата и родителските умения. Тя обаче е много важна част, защото повлиява всички останали сфери в развитието на децата – и интелектуалната, и социалната. Проектът се проведе с деца, родители и педагози от детска градина „Мики Маус“ и ОУ „Иван Вазов“. От ИМКА заложиха на комплексната работа и детската емоционалност беше развивана от всички възрастни, които възпитават, отглеждат и са ангажирани в работата с децата. Проектът „Повече детски усмивки“ беше допълнен с проект „Да наредим пъзела с усмивка“ за популяризиране на резултатите от дейността и включването на повече институции и общности, които да се възползват от тези резултати и разработените методики. За работата с родителите по време на проекта разговаряхме с психолога Ева Цветанова.

-

НАДЕЖДА ТИХОВА

-

- Вие работихте с родителите на деца, на които предстои да станат първокласници. Какви бяха техните страхове и какви въпроси най-често Ви задаваха?

- Страховете на родителите на бъдещи първокласници са няколко. От една страна, дали детето е подготвено за училище и как то ще се адаптира в училищната среда. С тези страхове са свързани и много действия на родителите, които се опитват да подсигурят детето си по всякакъв начин. Споделени бяха старания на родителите да не разделят децата от техните приятели от детската градина и да ги записват с тях в един клас в училище. Това, погледнато професионално, означава, че тези родители не са достатъчно уверени и не са сигурни, че децата им наистина са подготвени точно в емоционално-социалната сфера. Затова беше важно ние да направим подготовка на децата в пилотната група, с която работихме в детската градина, да развием тяхната емоционална сaмостоятелност и устойчивост – децата да са емоционално стабилни, както и техните социални умения. Те включват комуникация с другите деца, взаимодействие, сътрудничество, поведение в ситуация на конфликт, установяване на приятелски отношения. Това ги направи значително по-уверени. Като разговаряхме с родителите им, те споделиха, че децата им са много по-уверени и спокойни в първи клас и адаптацията им протича успешно.

- Когато родителите отиват да си вземат децата от детската градина, те обикновено питат дали детето е яло и спало. Какво още трябва да питат, от какво да се интересуват?

- Една част от работата с родителите включва и техните умения да наблюдават своите деца в домашна обстановка и в обстановка на взаимодействие с други деца – на детската площадка, по време на партита и гости и т. н. Хубаво е да имат поглед и върху това как се държи детето и в детската градина или в училище. Често пъти очакванията и впечатленията на родителите се разминават. Поведението на децата невинаги е едно и също вкъщи и в детската градина. А има и случаи, в които поведението е едно и също проблемно поведение – емоционално неустойчиво дете, плачещо, сърдещо се непрекъснато, отказва да изпълнява всичко, което му се постави като задача, и има нервни изблици. Ние насърчаваме родителите първо да наблюдават детето си в ситуации, в които то е изнервено, защото не му се задоволяват всички потребности на момента или как понася отказ, ограниченията, как реагира. А в детската градина родителите би било добре да се интересуват дали детето им играе с другите деца, дали е самотно, дали има приятелчета, дали успява да се справя в конфликтни ситуации, как реагира, когато го провокират, отказва ли се, отстъпва ли, нападателно ли е, проявява ли агресия. Всички тези неща са важни, за да може родителят да знае как протича адаптацията на детето в детското заведение или в училище и какъв ресурс има то за справяне. Това са важните неща, защото често пъти на един по-гневен емоционален фон или тъжен и подтиснат детето не може да разгърне своите способности – страда му концентрацията, устойчивостта на вниманието, мотивацията за работа. Децата стават по-трудно обучаеми, когато са емоционално нестабилни или потиснати.

- В индивидуалните консултации на родителите те искаха от Вас различни съвети за това как да постъпят в дадени ситуации. Какво най-често Ви питаха?

- Простичките съвети по време на консултациите за родители се оказаха най-ценни. Защото лекциите, свързани с етапите на детското развитие, принципите на възпитание, са полезни, но човек може да ги прочете, да се запознае с тях чрез литература. По време на всички срещи, които проведохме с родителите в детските градини в Габрово и в Севлиево и по време на популяризирането на проекта, родитилите наистина искаха простички неща, решения и рецепти. Как да се справят с гневния изблик на детето, как да му наложат ограничения, правила вкъщи, как да накараме детето да си легне в осем и половина, как да го накараме да си прибере играчките, да се измие, как да му вземем телефона или таблета или да спрем играта на компютъра... Оказва се, че родителите се чувстват много безпомощни в такива ежедневни ситуации, които се случват по няколко пъти на ден. Родителите споделиха, че им е много трудно да накарат дори две-тригодишни деца да си легнат преди 12 часа през нощта. Това е проблем за нервната система на детето, за неговата емоционална устойчивост, за неговото правилно отглеждане. Родителите изпитват затруднения да възпитават две деца в семейството на различна възраст. По-малкото дете има претенции да си ляга по-късно заради по-голямото и т. н. Съвременните родители от една страна се замислят много за възпитанието на децата, четат, интересуват се. Но от друга страна са доста объркани и се питат какво да правят на практика, за да може хем детето да е възпитано, хем да са развити уменията му, хем то да е щастливо. Установихме, че много родители смятат, че когато разстроят детето си, като му откажат нещо желано или го ограничат, смятат, че то е нещастно в този момент и се страхуват, че ще ги намрази и т. н. Тоест самите родители имат нужда от малко повече увереност, наистина да разграничат кое от тяхната стратегия е правилно и полезно за детето и кое от тяхното поведение истински травмира и наранява детето и кое за него е добро.

- При нас, българите, възпитанието на децата обикновено става с отрицание - „Не прави това!“, „Нищо не става от теб!“, „Ти си калпазанин!“ и т. н. Съветвате ли родителите за така нареченото „позитивно родител- ство“?

- Да, това беше част от нашия подход и опитите ни да популяризираме малко по-различен поглед във възпитанието на детето. Това е много дълъг процес. В нашите традиции и в нашата култура сме свикнали да сме много критични към себе си и съответно към децата си. Родителите смятат, че когато са по-строги и по-критични, те ще възпитат у тях тези качества – да са по-критични към себе си, да са по-взискателни, да се стараят повече, да бъдат по-отговорни. Истината обаче е, че не трябва да се прекалява с нищо. Ние малко влизаме в крайности. Нашето възпитание е свързано с много Не-та. Не това, не така, не там... Общо взето забраните преобладават. Като родители ние трябва да знаем, че като кажем „Не така!“, трябва да кажем как и да дадем алтернатива на детето. Защото активността му е много важно негово качество, което е в основата на развитието и ученето. Ако ние непрекъснато ограничаваме едно дете да не прави това или онова, в крайна сметка ние потискаме неговата активност и ако неговата природа е по-силна и то като цяло е активно дете, рискуваме да стане непослушно, да се съпротивлява, да заобикаля правилата, забраните и да се опитва да изяви себе си, да постига своите цели, които обикновено са свързани с това да усвоява действителността около себе си. С това трябва да внимаваме. Друго много важно нещо е критиката към децата и опитът ни да ги накараме да бъдат самокритични и взискателни. Това също води до някои крайности, особено свързани с постиженията на децата. В началната училищна възраст конфликтът, който всяко дете трябва да разреши за себе си, е справям ли се или не се справям. Но това, което често забравят и учителите, и родителите, е насърчаването на децата. Само с критика и подчертаване на това какво не можеш, какво не си постигнал и не си научил често пъти се обезсърчава детето. Не бива да забравяме, че постиженията на малките ученици обикновено им костват доста усилия, старание, търпение и работа. И когато се вторачим само в грешките и в недостатъците, можем да ги демотивираме. Добре е да се започва с положителното - „Браво, можеш това и това. Справил си се с това и това. Но трябва да поработиш още върху еди какво си“. Малки са тези нюанси, но те окуражават детето, карат го да вярва в себе си и да се чувства по- спокойно. Така че ние като родители и учители трябва да се опитаме да окуражаваме децата повече, да ги насърчаваме, да стъпваме на силните им страни. Вече е отживелица да искаме от децата да бъдат отличници по всичко. Това май не е необходимо на никого. Възрастните и децата от съвременното общество се разминават в това отношение и децата като че ли са малко по-адекватни.

- Имахте намерение да съберете изводите си от проекта в брошура, за да сте от полза на всички, които се интересуват.

- Ние подготвихме информационни материали. Имаме една много добра база от разработени часове, теми от груповите работи с децата, с родите- лите, тренинги. Така че при интерес можем да ги предоставим и приложим и в други детски институции и учебни заведения.